Сватбена фотография… може ли да е изкуство?

снимка: Alec Soth – Melissa (Niagara)

“Не може ли сватбената фотография да се възприема за изкуство?” е въпрос, който съм си задавал доста пъти преди. Ако модната фотография може да бъде изкуство в определени случаи (Helmut Newton, William Klein, Richard Avedon и др.), защо не и сватбената. Каква толкова е разликата между тях? И двете се правят за клиент. Даже съм виждал и изложби със сватбени кадри. Отне известно време да стигна до някакъв по-комплексен и смислен отговор.  Но в крайна сметка краткият и опростен отговор е “по-скоро не”.
Причините за това “по-скоро не” са няколко според мен. Има и разни изключения и нюанси, които са споменати към края.
Едната е, че все пак модната индустрия е изключително голяма. Хората носят дрехи цял живот, докато сватбената рокля се облича един ден. Така че няма смисъл да се отделя толкова внимание на рекламирането на сватбени дрехи на фона на останалите. Сватбените дрехи са прекалено малка част от дрехите, които обличаме.
Друга причина е, че сватбената фотография се прави за клиенти. Изкуството в повечето случаи е съобразено единствено с виждането на артиста (има изключения, разбира се), и когато са намесени изисквания и поставени рамки от някой, който плаща… тогава се размива индивидуалната, различната гледна точка на автора.
Трета причина е, че ако сюжетите при модната фотография могат да са безкрайни и да третират различни ситуации и теми. Сватбената фотография е доста по-ограничена… може да говори основно за любовта и понякога за забавление. Ако, както казват, изкуството трябва да задава въпроси… то независимо какъв въпрос може да си зададем гледайки сватбена фотография, отговорът винаги е един и същ “сватба”.  Така че има ли сватбена рокля в кадъра, то тогава нещата са ясни – някой някъде се жени и любопитството на зрителя трудно може да се провокира.
Разбира се има и изключения. Например във фотографската книга (може би любимата ми) на Alec Soth “Niagara” има кадър на една жена в булчинска рокля. Но там не става конкретно дума за снимане на сватби. Темата е доста по-дълбока и тя е как се развиват човешките взаимоотношения в една връзка. От младежки блянове и любовни писма, до отегчение, до ненавист.
Също така на фестивала Paris Photo 2022 бях попаднал и на една книга – Isivumelwano на африканския фотограф Sabelo Mlangeni , който снимал сватби в Африка. Със сигурност не е бил нает от младоженците и авторът е бил воден по-скоро от това да покаже собствена гледна точка и обоснове собственото си мнение.
Та сватбената фотография според мен не може да е изкуство в общия смисъл на думата. Това, което може, е фотографът да има артистичен подход към заснемането на сватбата. Което е това, което аз си мисля, че правя. Освен това не е и нужно сватбената фотография да е изкуство, което да стои в галерии. Нужно е да стои в семейния фотоалбум и да връща младоженците обратно в този ден и да им дава частица от емоцията, която са изпитвали този ден.
Тези размишления в никакъв случай не претендират за точност, нито за изчерпателност. Това е тема, която може да бъде дъвкана на живо доста по-обстойно.