Блог

  • Доверието

  • Все по-често ми се случва да ми се доверяват като фотограф. А когато ми се доверяват професионално... го приемам като голям комплимент. Комплимент е когато ти кажат, че вярват на твоята преценка, мнение, дискретност. Голяма част от хората трудно се отпускат пред фотоапарата защото ти нямат достатъчно доверие. Така че когато някой ми гласува такова, се старая максимално да го оправдая. Колкото по-подозрително подхождат хората, моделите, клиентите към мен... толкова по-трудно се получават хубави снимки. Благодаря за...  доверието.                                
  • Просто така

  • Предсмъртна снимка на бонзая ми. Стана ясно, че не ми се отдава да гледам растение и за това реших поне да си оставя един спомен преди да съм го уморил безвъзвратно. Малко е маланхолична, но иначе не е лоша снимка.
  • Ангелче :)

  • Много обичам да снимам кръщенета. Поради две причини. Първата причина е, че снимането в църква определено носи своето силно настроение. Обстановката, светлината, аурата е автентична. И това се отразява и на въздействието, което носят снимките. Просто носят нещо повече. Втората причина е, че обичам да снимам деца. Защото са истински. Дори и да ги накараш да позират - от тях пак струи неподправеност. Не знам защо колкото повече пораства едно дете, толкова повече губи своята неподправеност. И когато вече то стане голям човек... постепено изгубва способността си да излъчва емоции. Аз съм много доволен от снимките... дано да ви харесат   
  • Nude

  • Ходих на фотосеминар в един хотел близо до Слънчев Бряг. Основно беше за сватбена фотография, но имаше и няколко урока за снимане на актова фотография. Думата "актова" не ми харесва (може би защото първата ми асоциация е сексуален акт). Също така не ми харесват и термините "еротична" или пък "будоар" фотография. Може би тези термини подхождат на (доста често безвкусните) снимки по страниците на Плейбой. Зависи какво иска да постигне фотографа като визия и настроение. Фотографията често е показване на нещо красиво по красив начин. Дали ще има сексуални отенъци, и колко силни да бъдат те, е въпрос на избор. Женското тяло представлява красота, изящество, грациозност, безвремие, и e вдъхновявало голяма част от изкуството през вековете (така каза лектора Дан Хечо... аз не съм много запознат с историята на изкуството). Всичко това трябва да показва всяка снимка на жена. Но ако снимките са вулгарни и безвкусни, то това означава, че такова е отношението на фотографа към модела (или към жените по принцип). Направата на красиви снимки е сравнително труден и сложен процес. Когато един отличен фотограф разполага с отличен модел, отличен стилист, отличен фризьор, отличен гримьор, отлична локация, отлична организация на екипа, и отлична техника - тогава се получават шедьоври (това го каза един друг лектор на семинара - Тарас Омелченко). Ако само едно от изброените липсва - резултатите ще бъдат посредствени. Надявам се скоро да имам възможност да направя още снимки от този тип. Ще видим.     ПП Последните три снимки са направени по време на семинара на Дан Хечо. Той нареди светлината, моделите, композициите и сподели неговото виждане за изкуство. Благодарности. По-големи благодарности заслужава главния организатор на събитието - Петър Делийски. Дано да не се обезкуражил да организира този тип събития и за напред.[...]
  • Танзания

  • С Ели тръгнахме от София за Истанбул на стоп. Стопа обаче не вървеше. Един тираджия ни качи, но само до Пловдив. Там обаче никой не пожела да ни вземе на стоп и в края на краищата взехме автобуса Пловдив-Истанбул. В автобуса ни раздадоха тия страхотни кексчета, които не посмях да опитам… и името на кексчето и картинката бяха доста многозначителни и никак не вдъхваха доверие. В Истанбул е хубаво. Спахме в едно много сносно хостелче. Вечерта обиколихме по новия център. Имаше страшно много народ, който беше излязал да се забавлява. Интересно е, определено препоръчвам уикенд в Истанбул. Видяхме и този изключителен красавец Освен това навсякъде където ядохме, храната беше много хубава. Пушихме и наргиле. По пътя от Istanbul - Cairo - Dar es Salaam нищо интересно не се случи. Излитане, кацане, излитане, кацане. Пристигнахме в Dar es Salaam (най-големия град в Танзания) рано сутринта. От летището ни погнаха навлеци-шофьори на таксита, но ние знаехме от къде какъв автобус трябва да хванем, така че се опитахме да не им обръщаме внимание. Навлеците по гарите са винаги отвратително досадни май във всяка бедна държава (в Индия беше същото). Ето една типична уличка в квартал на Dar es Salaam: Пристигнахме при нашата каучсърфърка/домакиня - танзанийката Ана. Много приятна. Спахме в тях две вечери. Единия ден прекарахме на ето този страхотен остров (който беше на 30 мин път с лодка от брега). Водата беше чай. Пясъка ситен и бял. Много красиво място. Диво. И с много хубави камъчета по плажа. Голям кеф. Ядохме една риба и видяхме в храсталаците едни гущери (които бяха трудни за снимане). На следващия ден тръгнахме за един град, наречен Lushoto. Пътувахме около 9 часа с един автобус. Ето две снимки направени от автобуса по пътя: Пътя не беше лош (един беше споменал, че в Танзания били наели някаква френска фирма да им прави пътищата). Пристигнахме уморени. В хотелчето набързо се сприятелихме с един швейцарец (Фабиан) и отидохме да вечеряме в някое местно… заведение. На следващия ден направихме поход по един маршрут из природата. Първо прекосихме разни насаждения, после засята гора, после навлязохме в джунглата, после в една гора, после бяхме на един хълм с красива гледка, после на една скала с още по красива гледка (за съжаление не си бях взел апарата него ден… тежи мамичката му). На следващия ден пътувахме до град Аруша. Пътуването беше ужасно и продължи около 9 часа. С един много стар и смотан автобус. Автобусите Чавдар са сравнително луксозни спрямо този. На следващия ден обикаляхме из разни агенции, които предлагат сафарита. Естествено бяхме придружени от тайфа навлеци почти през цялото време. Следобеда Ели реши да отидем да видим един водопад. Голямо приключение беше докато стигнем, но определено си струваше. Един забутано кътче от природата, до което се стига доста трудно. Но си струваше - водопада беше невероятен (снимката не може да пресъздаде дори и малка част от реалността). Следващите два дена прекара[...]
  • в Танзания съм

  • До 26-ти март ще съм в Танзания и няма да мога да отговарям на телефонни обаждания и запитвания. Моля, напишете ми мейл ( a@Kartchinski.com ) или ми оставете съобщение във фейсбук www.facebook.com/kartchinski Ще се постарая да отговоря при първа възможност, въпреки че интернет достъпа е голяма рядкост. Хакуна матата :)
  • Замъкът на Дракула

  • Рядко изпускам възможност да пътувам и да посещавам нови места. Имаше такава и прекарах уикенда в Румъния. Едно от местата, които посетих е Замъкът Бран, с който се свързват легендите за Дракула. Не е кой знае какво, но все пак беше интересно. Може би най-впечатляващата част от обиколката в замъка беше експозицията с уреди за мъчение. Да му се сгади на човек, като си помисли какви неща са причинявали хората на други хора. По принцип не съм по пейзажите, но все пак реших да споделя 2 снимки.
  • Какво е "сватбена фотография" според мен

  • Сватбата е едно събитие, което се възприема от повечето хора като едно от най-важните в живота. Всеки иска сватбата му да е такава, че като мине – да може после да си каже “Колко хубаво беше”. За съжаление, както съвременният живот, така и съвременните сватби са доста усложнени. Има толкова много организация по една сватба, че е трудно човек да си я организира сам. Безброй решения свързани в триъгълника “вкус, качество, цена”. Осъзнавам всичко това. За това се стремя максимално да улесня младоженците и да не преча в сватбения ден. Знам, че не е приятно в радиус от 2 метра от теб, да кръжи фотограф с огромен апарат, който да щрака и да блести със светкавицата си на всеки 5 секунди през най-важния ти ден. Или пък, още по-лошо, постоянно да командва всички къде и как да застанат. Сватбата не е 10 часова фотосеия, в която всички се съобразяват с това къде трябва да са застанали. Положителните емоции, а не фотографията, трябва да е водещото нещо в една сватба. Това е моето мнение. До колкото ми е възможно, аз се старая да не преча на сватбения ден. Да не нарушавам спонтанността му. А това е много трудно и естествено не мога да остана абсолютно незабележим. Но се опитвам. Още една причина да се опитвам да уловя моменти от сватбата по незабележим начин е, че спонтанните моменти имат чар. Неподправените изражения и емоции са истински и това си личи на снимките. Това е изкуство. А нагласеното винаги прозира. Случвало се е да казвам на младоженците да не гледат във фотоапарата и, ако могат, да се абстрахират от моето присъствие… и да се наслаждават на празника. Така е по-добре и за тях, и за мен.
  • Нова година, ново фотостудио

  • Случвало се е няколко пъти да получвам обаждане по телефона от типа на: - Здравейте, Вие сте фотограф, нали? - Здравейте, Да, фотограф съм. - Къде се намира студиото Ви? - Нямам студио. - Аха, ясно. Ами добре тогава. Благодаря. Приятен ден! - Приятен и на Вас. В очите на доста хора, щом нямам студио, тогава аз съм само човек с фотоапарат. И може би донакъде са прави хората. Как може един професионалист да си няма място, на което да работи? С радост обявявам, че вече няма да ми протичат така разговорите, защото с колегата вече имаме фотостудио (всъщност ще е готово към средата на април). Студиото ще е най-хубавото студио на планетата. Ако не вярвате, когато стане готово, ще ви го покажа за да се убедите. Искахме да е стара Русенска сграда с красива фасада/архитектура, която да носи духа на града. Да е аристократична. Но в същото време да е не западнала, мръсна и неприятна като влезеш. Намерихме точно каквото искахме, много красива сграда в центъра на Русе с реставрирана фасада. А зад фасадата е била съборена сградата и е построена нова. Всичко си е както трябва... с плочките, парапетите, асансьора, звънците, аларамата и т.н. Едно от най-хубавите неща е, че имаме два много красиви балкона. В момента се занимаваме с ремонта на нашето помещение. Върви доста бавно защото не можем да вложим много средства, но ще се постараем да компенсираме с вкус. Бих сложил една снимка тук, но по-добре да го оставя да си го представите/изфантазирате :)
  • Нова година, нов уебсайт

  • Тази година ще има много нови неща. Но всичко почва от един нов и по-хубав уебсайт. Исках да е семпъл/минималистичнен. Без излишни анимации, линкове, текстове. Важното е да изпъква фотографията. Добре се получи :)
...